Историята на пекарна „Като едно време“ в Манастирски ливади
Помниш ли, когато хлябът имаше вкус на жито и миришеше на дом?
Откъде тръгнахме
Помним филията с лютеница и сирене, която в детството беше най-вкусното нещо на света, защото баба месеше с квас, сиренето беше домашно и никой не четеше етикети с непознати думи. После забравихме как се чака, а истинският хляб не обича да бърза. Този вкус все по-трудно се намираше в София, затова решихме да го върнем сами, в една малка занаятчийска пекарна в Манастирски ливади, където месим бавно, на ръка и с жив квас.
Логодаж
Рецептата живее в ръцете
Пътувахме дълго в търсене на вкуса на едно време и пробвахме рецепти от стари тефтери, но все нещо липсваше. Открихме го високо в Логодаж, малко планинско село в Югозападна България на 628 метра надморска височина, където зелникът е като религия и рецептите се предават от уста на уста. Посрещнаха ни баба Веса и баба Бужи, заедно с наследниците на зелника Дафинка, Румяна, Христена и Катя. Влязохме и разбрахме, че тук няма везни, тук се иска усет. Попитахме ги дали можем да запишем рецептата, а те се засмяха, погледнаха ни и казаха:
„На хартия не може. Ще дойдем в сряда. Ще ви покажем.“
И дойдоха. В нашата пекарна баба Веса, на 88 години, дипли зелника, смее се и ни учи да точим корите толкова тънки, че като сложиш вестник отдолу, да можеш да го прочетеш. „Ако искаш да ядеш зелник, трябва да си заделиш делник“, казва тя, а ние слушаме и се учим.
Снимка: баба Веса в Логодаж
Снимка: ръцете, които точат корите
Снимка: бабите от Логодаж
Снимка: зелникът в тавата
Снимка: баба Веса в пекарната
100години
Квасът
100-годишен квас, донесен с песен
Баба Веса ни донесе 100-годишния квас от Логодаж в ръцете си, с песен. Оттогава го пазим жив всеки ден и месим с него. Има си настроения, обича да си играеш с него и не търпи бързаците.
Славчо създаде място, където вкусът, който помни от детството, оживява отново. Ще го намерите в пекарната всеки ден, при тестото, заедно с хората, с които пече хляба, баниците и традиционните печива, с които е израснал, бавно, както винаги са се правили.
Учихме се от Свилен Класанов, майстор хлебар, който от над 20 години живее и диша хляба и познава зърното като малцина на тази земя. Той ни предаде работата с лимец, хлябът на траките, и нещо, което носим всеки ден: „Ако овладееш работата с лимец, овладял си хляба.“
Отвъд брашното и водата
01
Жив квас
Хлябът ни втасва с жив квас и бавна ферментация от 24 до 48 часа, без мая, без подобрители, консерванти и оцветители.
02
Време
Истинският хляб не обича да бърза. Зиме пие по-малко вода, лятоска жаднее повече. А ние чакаме. Тихо, тестото почива.
03
Ръце
Корите за баницата точим, а хляба оформяме на ръка, с брашно от каменна мелница. Машината си няма внуче, което да я дърпа за престилката.
Собственик на пекарна „Като едно време“ в Манастирски ливади е Славчо Боков. Майсторът хлебар Свилен Класанов ни научи на хляба с квас и лимец, а бабите от село Логодаж ни показаха зелника.
Откъде е квасът ви?
От село Логодаж в Югозападна България. Донесе ни го баба Веса, която е на 88 години, и оттогава го пазим жив всеки ден.
На колко години е квасът?
На 100 години. Бабите в Логодаж са го поддържали жив, преди да ни го поверят.
Какво е Логодаж?
Малко планинско село в Югозападна България, на 628 метра надморска височина, където рецептата за зелник се предава от ръка на ръка.
Къде се намира пекарната?
На ул. „Боян Петров“ 107, бл. 21, вх. Б, в ж.к. Манастирски ливади, София, на ъгъла с ул. „Шарл Шампо“.