Нашата история

Историята на пекарна „Като едно време“ в Манастирски ливади

Помниш ли, когато хлябът имаше вкус на жито и миришеше на дом?

Откъде тръгнахме

Помним филията с лютеница и сирене, която в детството беше най-вкусното нещо на света, защото баба месеше с квас, сиренето беше домашно и никой не четеше етикети с непознати думи. После забравихме как се чака, а истинският хляб не обича да бърза. Този вкус все по-трудно се намираше в София, затова решихме да го върнем сами, в една малка занаятчийска пекарна в Манастирски ливади, където месим бавно, на ръка и с жив квас.

Логодаж

Рецептата живее в ръцете

Пътувахме дълго в търсене на вкуса на едно време и пробвахме рецепти от стари тефтери, но все нещо липсваше. Открихме го високо в Логодаж, малко планинско село в Югозападна България на 628 метра надморска височина, където зелникът е като религия и рецептите се предават от уста на уста. Посрещнаха ни баба Веса и баба Бужи, заедно с наследниците на зелника Дафинка, Румяна, Христена и Катя. Влязохме и разбрахме, че тук няма везни, тук се иска усет. Попитахме ги дали можем да запишем рецептата, а те се засмяха, погледнаха ни и казаха:

„На хартия не може. Ще дойдем в сряда. Ще ви покажем.“

И дойдоха. В нашата пекарна баба Веса, на 88 години, дипли зелника, смее се и ни учи да точим корите толкова тънки, че като сложиш вестник отдолу, да можеш да го прочетеш. „Ако искаш да ядеш зелник, трябва да си заделиш делник“, казва тя, а ние слушаме и се учим.

Квасът

100-годишен квас, донесен с песен

Баба Веса ни донесе 100-годишния квас от Логодаж в ръцете си, с песен. Оттогава го пазим жив всеки ден и месим с него. Има си настроения, обича да си играеш с него и не търпи бързаците.

Историята на кваса

Хората

Зад вкуса стоят хора

Снимка: Славчо Боков

Славчо Боков

Собственик на пекарната

Славчо създаде място, където вкусът, който помни от детството, оживява отново. Ще го намерите в пекарната всеки ден, при тестото, заедно с хората, с които пече хляба, баниците и традиционните печива, с които е израснал, бавно, както винаги са се правили.

LinkedIn →
Снимка: Свилен Класанов

Свилен Класанов

Майстор хлебар

Учихме се от Свилен Класанов, майстор хлебар, който от над 20 години живее и диша хляба и познава зърното като малцина на тази земя. Той ни предаде работата с лимец, хлябът на траките, и нещо, което носим всеки ден: „Ако овладееш работата с лимец, овладял си хляба.“

Отвъд брашното и водата

  1. 01

    Жив квас

    Хлябът ни втасва с жив квас и бавна ферментация от 24 до 48 часа, без мая, без подобрители, консерванти и оцветители.

  2. 02

    Време

    Истинският хляб не обича да бърза. Зиме пие по-малко вода, лятоска жаднее повече. А ние чакаме. Тихо, тестото почива.

  3. 03

    Ръце

    Корите за баницата точим, а хляба оформяме на ръка, с брашно от каменна мелница. Машината си няма внуче, което да я дърпа за престилката.

Моменти от пътя ни

Заповядайте да вкусите спомена

Често задавани въпроси

Кой стои зад пекарна „Като едно време“?

Собственик на пекарна „Като едно време“ в Манастирски ливади е Славчо Боков. Майсторът хлебар Свилен Класанов ни научи на хляба с квас и лимец, а бабите от село Логодаж ни показаха зелника.

Откъде е квасът ви?

От село Логодаж в Югозападна България. Донесе ни го баба Веса, която е на 88 години, и оттогава го пазим жив всеки ден.

На колко години е квасът?

На 100 години. Бабите в Логодаж са го поддържали жив, преди да ни го поверят.

Какво е Логодаж?

Малко планинско село в Югозападна България, на 628 метра надморска височина, където рецептата за зелник се предава от ръка на ръка.

Къде се намира пекарната?

На ул. „Боян Петров“ 107, бл. 21, вх. Б, в ж.к. Манастирски ливади, София, на ъгъла с ул. „Шарл Шампо“.

Обновено

AI X-ray

Как AI чете тази страница

AI асистенти като ChatGPT и Gemini четат текста на сайта, а не дизайна му. AI X-ray Ви показва тази страница така, както я четат те.

Тази страница, както я чете AI асистент

katoednovreme.com/nashata-istoriya

Същата страница като чист текст (Markdown), за AI асистенти

Етикети, които Google и AI четат тук